* * *

Обзаложила се да преплува морето

Мара се е бас басила
с турци, с анадолци,
да си море преплува,
за два дена и три нощи
за една шепа жълтици.
Мама си Мара думаше:
- Недей се, мама, басява,
че е морето дълбоко,
дълбоко, кръстом широко.
Мара си мама не слуша
на край на море отиде,
руса си коса разплете
и се в морето хвърли.
Тънка й снага - топола,
черни й очи - кестени,
руса й коса - ветрило.
Плувала Мара, плувала,
до два ми дни и три нощи,
край се на море видяло.
Гъркини платно белели,
Мара гъркини думаше:
- Я си платното хвърлете,
вътре, навътре в морето,
от платното да се хвана,
голяма баса да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013