* * *

Обзаложила се да преплува морето

Мара се баса басила,
със турци, с анадолци -
морето да си преплува, ох, аман,
за две ми поли жълтици.
Мама Марийка думаше:
- Не се басявай, Марийке,
че морето е дълбоко, ох, аман,
дълбоко, кръстом широко.
Марийка мама не слуша,
руса си коса разплела,
бели си поли запретна,
че се в морето хвърлила.
Плувала, що е плувала,
тъкмо ми три дни, три нощи,
па си главата вдигнала,
на море края да види -
на море край се не види;
пак си главата навела,
плакала, що е плакала,
още ми три дни, три нощи,
пак си главата вдигнала,
на морето край да види,
на море край се не види.
Викнала, та заплакала:
- Добре ми мама думаше:
"Не се басявай, Марийке!",
но аз си мама не слушах,
а сега ще се удавя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013