* * *

Обзаложила се да преплува морето

На бас се хвана Маринка
с русчушката кадия -
Дунава да си преплува,
Дунава и Бяло море
за четиресе алтъна,
все по сто гроша едина.
Татю Маринка думаше:
- Не мож го, синко, преплува,
виждаш ли колко е широка,
два пъти си е по-дълбока.
Маринка дума тетю си:
- Не бой се, татю, не бой се,
два пъти съм го плувала
и сега ще го преплувам!
Че се Маринка съблече,
че се Маринка облече,
по една риза ленена,
по една фуста шарена.
Че се Маринка прекръсти
и се на Бога помоли:
- Божни ле, да ми помогнеш,
морето да си преплувам.
Че се Маринка хвърлила,
плувала и изплувала
долу ми долу под Видин,
във Влашко при влахинките.
Влахинки грозде беряха,
власите риба ловяха.
Влахинки Маринка думаха:
- Как си, Маринке, преплува,
дан се, Маринке, удавиш?
Нашите мъже, Маринке,
все по крайнина ходеха
и пак се удавяха,
нази вдовици оставят.
- Вашите мъже, влахинки,
много на кръчмар ходеха,
много ракийка пиеха,
затуй се, мари, удавят,
и вази вдовици оставят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013