* * *

Обзаложила се да преплува морето

Марийка се на бас фаташе
с турци, с друга вяра,
морето да се преплуе,
морето и бял Дунав.
Мама Марийка думаше:
- Синко Марийке, Марийке,
с турци се на бас не фатай,
те ще те, чедо, измамят.
Марийка майка си не чула,
станала рано в неделя,
че си галавата умила
и си на майка думаше:
- Ситно ме, мамо, оплети,
кога морето да плувам
косата напред да върви,
морето на две да дели,
по-лесно, мамо, да плувам.
Че стана Марийка, отиде,
че се в морето хвърлила.
Плувала два дни, плувала три дни,
края се назад виждаше,
края се напред не вижда.
Гъркинки платно белеха,
Марийка гъркинки думаше:
- Съберете си платната,
че ги за едно ушийте
и го в морето пуснете.
Да се за платно хвана,
дано накрая изляза.
Те си платната събрали
и ги в морето пуснали.
Пусто платно не достигна
и Марийка последни си думи каза:
- Който майка си не слуша,
тъй ще го ядат рибите,
тъй ще го сипе пясъка!
И в морето потъна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013