* * *

Обзаложила се да преплува морето

Заловила се Маринка
с една паша голяма
да яде, още да пие,
до петли вино са пили,
от петли натъй - ракия.
Както са яли и пили
и тъй се на бас хванали
да си морето преплува,
морето и бял Дунава.
Мама Маринка думаше:
- Не се с паша залувай,
морето й, мама, широко,
Дунава й, мама, дълбоко.
Маринка мама не слуша,
руса си коса разплете,
бели си ръце претнала
и си морето нагази.
Плувала, що е плувала,
до сред морето допряла,
среща й риба лакерда
и тя на Маринка думаше:
- Де си, Маринке, тръгнала?
Маринка риба думаше:
- Я ме ти, рибо, изведи
накрая, на бряг да изляза,
до беглишките седенки,
гласа си да не загубя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013