* * *

Обзаложила се да преплува морето

Похвали се, момне ле, малка мома,
че преплува Черно море,
ем наляво, ем надясно.
Де я зачу царювото,
царювото хазнатарче,
то проводи три юнака:
- Вий идете, уловете,
уловете малка мома;
не я бийте, не карайте,
най я мене докарайте,
жда я бия с руса коса,
с руса коса в бяло лице,
в бяло лице лебедево,
в черни очи черешово,
в тънки вежди гайтанюви!
Де ги зачу малка мома;
тя станала рано сутром,
рано сутром във неделя;
умила се, оплела се,
че пристегна тънко кръстче,
опретнала й бели ръце,
бели ръце до лактете,
че се хвърли в Черно море,
в Черно море и бял Дунав,
че изплува татък долу,
татък долу в Кара-Влашко,
в Кара-Влашко и Богданско,
дето моми платно белят,
я невести тънки дари.
Наздраве ти, малка моме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013