* * *

Обзаложила се да преплува морето

Буба Маринка продава,
продава буба, залага,
да се Маринка потурчи,
да се Маринка отвери.
Маринка, плаче, не ръчи:
- И аз не се, буба, потурчам,
турска е вяра лошава,
що им душата мирише
на сухо бъзе варено;
българска й вяра хубава,
нас ни душата мирише
на Царограшки бял тимян,
на Дренополски каламфир!
Пък си я баща потурчи,
Маринка плаче, не рачи,
че се съблече голичка,
голичка и гологлавичка,
че се й в Дунав хвърлила.
Плувала, що е плувала,
и до средата отиде,
еднъж-дваж се пребърна
и на края погледна.
Пак си Маринка заплува
и до края отиде.
Момите платна белеха,
едно си друга думаха:
- Дали е патка юрдечка,
или е риба лакерда?
Че се Маринка обади:
- Нито съм патка юрдечка,
нито съм риба лакерда,
аз съм си мома Маринка,
като вазе девойка.
Мене ме буба потурчи,
бяла кадъна той прави,
черно фередже да нося,
бял ръченик да забраждам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013