* * *

Обзаложила се да преплува морето

Свирчица свири край море
под дърво, под дафиново,
над дървото седяха
делии ми, деликанлии
и мътни чифчии,
вярна си клетва кълняха,
кълняха и се питаха:
- Кой ще се от нази наеме
морето си да преплува,
морето, бял Дунава.
Ще му харижем, накичим
дор девет върви алтънени,
десета - вакли рупове.
Никой се от тях не наел,
най се наела, наела
хубава Радка тейнова.
Жълто се було прибули,
синьо се й море хвърлила,
хвърлила, не преплувала.
Тейно й покрай вървеше
и си на Радка думаше:
- Радке мо, къзъм, Радке мо,
мор, плувай, мор, плувай,
накрай дано излезеш,
ще дойда да те извадя!
Радка тейно си продума:
- Не мога, тейно, да плувам,
дребна се риба разигра,
ситен се пясък повдигна,
ще ми очите напълни,
не мога, тейно, да гледам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013