* * *

Обзаложила се да преплува морето

Тръгнала бяла Марийка
покрай ми тиха Дунава
да търси ойлум Стояна.
На пъкь Марийка срещнала
турчина, църн арапина.
Той на Марийка думаше:
- Мари, Марийко, Марийко,
ха да се облог обложим -
ако Дунава преплуеш,
халал да ти са, Марийко,
до шиник жълти алтъньнье,
до кило бели грошове;
ко не мож да го преплуваш -
тебе, Марийко, ще взема!
В ум се Марийка биеше,
вярата ли да си предаде,
или в Дунав да се погуби?
- Нека се в Дунав погубя -
вярата да си отнемам!
Марийка Дунав нагази.
Като досредя отиде
силен се вятер изпена,
та се Дунавът разигра,
силни се далги вдигнаха.
Кя си се много уплаши,
та се на Бога помоли:
- Боже ле, милни Господи,
и милни свети Никола,
ела си вода състави!
Ако водата съставиш
халал да ти са, Боже ле,
до три каика оброци!
Първия каик - жълтици,
втория каик - чист елак,
третия каик - бял тамян!
Де стоял Госпокь, та слушал,
та се Дунавът укроти.
Марийка Дунав преплува,
стъпи на земя татарска.
Татаринки платна бяляха,
Марийка хми се милно молеше:
- Татаринки, сестри да ми сте,
татаринки, и посестримки,
ела си платна сберите,
турчинът да си повярва,
че съм на сухо стъпнала,
на сухо - на църна земя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013