* * *

Обзаложила се да преплува морето

Засвири свирка край море,
край море, край бял Дунава,
край кичестата люляка.
Под люляката седяха
дели ми, деликанлии,
с писана свирка свиреха,
писана, телледосана.
Свирка им дума думаше:
- Който се еме, наеме,
морето да си преплува,
морето и бял Дунава
ще му харижем, харижем
на край морето полето
и на полето стадата,
и на стадата сюмрюка.
Наела ми се е, наела
Тодорка, булка хубава.
Кат се е наела и плувнала.
Малко е, много плувала,
три дни ми и три вечери.
До сред морето допряла,
сред море има бял камък.
Тя се на камък качила,
качила и провикнала:
- Татко льо, стари свекъре,
не мога вече да плувам,
ситен ме е пясък побило,
огърлица ми дотегна.
Свекър Тодорки думаше:
- Мър, плувай, плувай, Тодорке,
малко до края остана,
морето да си преплуваш.
Утре е свети Гергьовден,
голямо хоро ще стане
и ти на хоро ще идеш.
Всички, Тодорке, ще кажат:
"Тодорка-героинята,
тя е морето преплувала!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013