* * *

Обзаложила се да преплува морето

Заложила се е Маринка
с двама турци дунавци
и трима турци моряци.
Дунава да си преплува,
Дунава и Черно море
за шиник жълти жълтици
и за половина маргари.
Мама й дума Маринки:
- Не се залавяй, Маринке,
Дунава е река дълбока,
морето е кръстом широко,
ще паднеш да се удавиш,
ще остане дете сираче.
Маринка мама не слуша,
тя на майка си думаше:
- Гледай ми, мамо, детето.
На хубав ден е плувнала,
на хубав ден, на Гергьовден,
пък на по-хубав изплувала,
на хубав ден, на Илинден.
Като на брега излязла,
на коприва се й хванала,
бели си крака миеше,
руса си коса чистеше,
от тръстикови корени.
Дунавки платна белеха,
Дунавки, моми и булки
и те се чудом чудеха,
дали е риба моруна.
Не било риба моруна,
най било булка Марина.
Марина дума Дунавки:
- Дунавки, моми и булки,
я си платната подайте,
на брега да си изляза.
Не си платната подали,
че се коприва отръгна,
падна Маринка, удави се,
остана дете сираче,
сираче дете да плаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013