* * *

Обзаложила се да преплува морето

Тодорка се на бас хванала
с едно жълто еврейче
за крина жълти жълтици
и за две - бели бешлици
морето да си преплува.
Майка й Тодорка думаше:
- Недей се, къзъм, бас хваща,
морето й, къзъм, широко,
широко, още дълбоко,
ти ще се, къзъм, удавиш!
Тодорка майка си не слуша,
гумен си костюм облякла
и се й в морето хвърлила,
хвърлила и заплувала.
Плувала, що е плувала,
дор девет деня и девет нощи.
Насред морето стигнала,
сред море дърво високо.
Тодорка малко поспряла,
поспряла да си почине
и се изясно изпровикна:
- Проклета му е душата,
който майка си не слуша!
Пак се в море хвърлила,
хвърлила и заплувала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013