* * *

Обзаложила се да преплува морето

Събрали ми се, набрали
делия, дели канлия.
Покрай морето седяха
и си кауль правеха:
- Който се наем наеме
морето да си преброди,
жа му дадеме, дадеме
покрай морето селата
и покрай Тунджа чаиря,
Стамбола с девет дюкеня,
дюкеня със армаганя.
Никой се наем не нае,
наела се е, наела,
Тодорка най-баш девойка.
Тя си се наем наела,
морето да си преброди.
Тодорка тейна продума:
- Тейне ле, мили тейне ле,
аз си се наем наемам,
морето да си пребродя.
Ако се тейне, забавя,
яла ма тейне, търсите,
долу в честите върбаци,
на високите каваци.
Запретна бели ръкави,
засука тенки скутове
и се в морето метнала.
Плула Тодорка, що плула,
до сред е море гледали
и веки не я видели.
Мина се два дни и три дни,
Тодорка нема да дойде.
Я га тейно хи отиде
долу в честите върбаци,
на високите каваци.
Тодорка седи на кавак -
бяло лице преплътняло,
черни очи помренени,
тенки вежди подсукани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013