* * *

Обзаложила се да преплува морето

Заложила се е Маринка
със трима турци презморци,
презморци, беломорчане,
морето да си праплува,
морето, бели Дунава.
Мама Маринки думаше:
- Маринке, мила мамина,
не се, Маринке, залагай,
че ти детето мъничко,
морето е, мамо, широко,
колкото е на шир широко,
толкоз надолу дълбоко,
не мож го, мамо, преплува!
Маринка мама не слуша,
ам се Марийка заложи,
морето да си преплува.
На личен ден е плавнала,
на личен ден, на Петровден,
и още по на личен изплува,
и още по на личен Илинден.
На моминското белило,
на булчинското перило,
дет моми платна белеха,
дет булки ризи перяха,
рибари риби ловяха,
момците коне пояха,
и чудеха се, маеха,
какво им мъти водата,
дали са патки юрдечки,
или е риба сомена.
Кога нагоре погледнали,
тя била сама Маринка.
Маринка моми думаше:
- Я не се с мене чудете,
ами си у дома идете,
и си на мама кажете,
детето да ми донесе,
детето да си накърмя,
че ми е кърма напрегнала,
не мога да си изплувам,
краката ми се подбили
у самородни камъни,
полите ми се увили,
у върбови корени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013