* * *

Обзаложила се да преплува морето

Басила се е Маринка, Яне мама,
със трима турци ямболци -
Дунава да си преплува
за три шиника жълтици,
девет дюкяна с премяна,
десети с хасе беляно.
Кат се Маринка басила,
никого не е питала,
никому не е казала.
Отде зачула майка й,
тя на Маринка думаше:
- Маринке, дъще Маринке,
не ми лицето почерняй,
не си младини затривай!
Маринка майка не слуша,
ах, че си й баса приела.
Плува Маринка, що плува,
стигнала насред Дунава,
че ми се ясно провикна:
- Къде си мамо, да дойдеш,
да дойдеш да ме отървеш.
Пясък ми поли засипа,
риба ми пръсти захапа.
Никой Маринка не чул
да дойде, да я отърве...
Нейните мили другарки,
на брега платно белеха,
една се друга питаха,
една си друга думаха:
- Не е ли наша Маринка?
Проклета да е Маринка,
дето си майка не слуша,
на турци бас да не взема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013