* * *

Обзаложила се да преплува морето

Събрали ми се, събрали,
все млади, джанъм, юнаци,
с техните млади невясти,
седнили да ядат, да пият.
Както са яли и пили,
тъй се на бас хванали
кой се наеме да отиде,
да си морето преплува,
за девет върви алтъни,
десета ситни рубета.
Никой се, холъм, не нае,
най се наела Маринка,
Маринка, горко сираче -
тя няма майка да плаче,
кат до море отиде.
Заретна бели ръкави,
набра нашити си поли,
изу си жълтите чехли
и си морето нагази.
Че е плувала Маринка
три дня ми и три вечери,
че до средата достигна.
Духнали южни ветрове,
заваляха дребни дъждове
че се Маринка умори,
че на средата застана.
Напред погледна - край няма,
назад погледна - далеко.
Тогаз се изясно изпровикна:
- Божни ле, вишен, високо,
я възпри южни ветрове,
я възпри летни дъждове,
да си морето преплувам!
Де стоял Господ, та слушал,
възпря южни ветрове,
възпря летни дъждове.
Маринка, булка хубава,
пак се напред наела,
че й плувала Маринка
три дня ми и три вечери.
Като до края доближи,
накая белят кадъни,
кадънки, бели ханъмки,
бяло си платно белеха.
Маринка дума кадъни:
- Кадъни, бели ханъми,
като си платно белите,
по го навътре хвърляйте,
да се за платно уловя,
да си морето преплувам.
Кадъни, бели ханъми,
бяло си платно хвърляха,
че се Маринка улови,
че си морето преплува,
че си взе Маринка алтъни,
девет върви алтъни,
десета - дребни рубети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013