* * *

Обзаложила се да преплува морето

Събрали ми се, събрали
делии, деликанлии
под кичестия люляк,
под топчестата маслина.
Голям се бас хващали,
който се наеме
морето да преплува,
голям бакшиш ще вземе -
с шиник жълти жълтици
с крина бели белици.
Никой се ненаел,
наела ми се Тодора,
Тодора, мома хубава.
Щом се наела, плувала,
плувала, що ми е плувала,
посред морето допряла.
Тейно й върви по края
и на Тодора думаше:
- Мър, плувай, плувай, Тодорке,
накрая има бял камък
на камък да излезеш,
голям бакшиш ще вземеш.
Тодорка тейну си дума:
- Не мога, тейно, не мога,
много се, тейно, изморих.
Бяла ме пяна покрива,
ситен ме пясък притиска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013