* * *

Обзаложила се да преплува морето

Запливала Мария,
заплива море широко.
Макъя Марии думаше:
- Не пливай черко,
море широко,
че колко е море широко -
дваж е толко длибоко.
Мария макья не слуша,
а е пливала, пливала
три дни и три нощи,
у Влашки земли излезла.
Влахинки платно белеха,
па се чудум чудею -
ква е тая девойкя.
Дали гю усплавье донесе
или из море излезе.
Мария гим думаше:
- Влахинки, сестре да сте ми,
доста се чудом чудихсте,
а ми дайте, продайте
два лакта бело платно,
на него писмо да пишем,
па да го пущим низ море,
та да га найде мати ми,
да га чети баща ми,
че е препливала Мария море широко,
у Влашки земли излезла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013