* * *

Обзаложила се да преплува морето

Запливала Мария,
запливала море широко,
широко море, дълбоко.
Мати Марии говори:
- Щерко Марийо, Марийо,
не пливай море широко,
колко е море широко,
е дваж толко дълбоко!
Мария майка не слуша,
нело наплива, наплива,
преплива море широко,
във влашка земя влезе.
Влахини платно белеха
и се чудом чудеха:
- Каква е тая девойка,
дали из море излезе,
или я славей донесе?
Мария на тях говори:
- Влахини, сестри да сте ми,
достам се чудом чудите,
нало ми дайте, продайте
два лакътя бяло платно,
на него писмо да пиша,
та да го пусна низ море,
та да го найде майка ми,
а да го чете баща ми,
че е препливала Мария.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013