* * *

Обзаложила се да преплува морето

Турци са на бас хванали -
кой мой морето да мине,
жа му отдадат, отдадат
със шиник жълти алтъни,
със кило бели грошове.
Никой са, холам, не нае,
като са нае Марийка,
Марийка, мома хубава.
Марийка тяйно думаше:
- Тяйни ле, мили тяйни ле,
ще ида, тяйне, ще ида
на турци баса да взема.
Тяйно Марийка не пуща:
- Седи, Марийке, не ходи,
турци са клети, проклети,
те ш'та, Марийке, излъжат.
Марийка тяйно не слуша,
стана Марийка, отиде.
Кога край море отиде,
долу се, горе огледа,
запретна бели ръкави,
увила коса окол глава
и се в морето хвърлила.
Плула два дня, плула три дня,
плула е цяла неделя.
Досряд е море отишла,
сред море - камък мраморен,
тя се на камък качила.
Стрешненки платно белеха,
Марийка дума стрешненки:
- Стрешненки, моми хубави,
я си платно навързете
и го в морето хвърлете,
да ме от море извадите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013