|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Обзаложила се да преплува морето
Мъри, Маринке ле!/ Заложила се Маринка
със триста турци презморци,
заложила се Маринка
морето да си преплува.
Ако морето преплува,
те ще й дадат, харижат,
девет дюкяна с премяна,
десети - жълти жълтици.
Мама Маринки думаше:
- Синко Маринке, Маринке, (2)
със море шега не бива,
морето й, синко, дълбоко,
дълбоко, кръстом широко!
Маринка мама не слуша,
тръгна Маринка, че отиде.
А че се в море хвърлила,
плувала й три дни и три нощи,
че си главата надигна -
на море края не види,
че се й надолу спуснала -
на море дъно да стигне.
Пак си плувала, плувала,
плувала й три дни и три нощи,
пак си главата издигна -
на море края да види,
пак се надолу пуснала -
на море края видяла...
Край море бели гъркини,
бели си платна белеха,
край море ги простираха.
Пак се провикна Маринка:
- Гъркини, сестри да сте ми,
я си платната надете,
че ги в морето хвърлете,
мене накрая извадете -
имане на две ще делим!
Гъркини слушат Маринка,
че си платното надили,
йели го в море хвърлили;
Маринка се уловила,
че си на края изплувала,
тогиз я слънце пекнало...
Викна Маринка, заплака:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!
И се от душа раздели...
Бяла черква, Павликенско; жътварска (СбНУ 38/1930, № 162 - "Маринка
се обзалага с турци да преплува морето").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|