* * *

Обзаложила се да преплува морето

Обзаложи се Маринка
със трима турци презморци,
морето да си преплува
за девет върви жълтици,
десета ситен маргарит.
Маринкината майчица,
тя на Маринка думаше:
- Седи, Маринке, не ходи!
Морето й, дъще дълбоко,
дълбоко, накръст широко,
ще да се, дъще, удавиш.
Маринка мама не слуша,
стана Маринка, отиде.
Руса, си коса разметна,
бели си поли запретна,
че се е в море хвърлила,
плувала, що е плувала,
три дни ми и три вечера.
Кога си глава издигна
на море края да види,
не можа края да види.
Викна Маринка, заплака:
- Добре ми мама думаше,
седи, Маринке, не ходи,
че ми е море дълбоко,
дълбоко, накръст широко!
Що ази мама не слушах?
Още е малко плувала,
ала й сили не стигат,
до брега да си изплува.
Край море бели гъркини,
бели си платна белеха.
Маринка дума гъркини:
- Гъркини, сестри да ми сте,
я си платната сберете,
че ги до мене хвърлете!
Ако на края изплувам,
на половин дялба ще делим -
девет ми върви жълтици,
десета ситен маргарит.
Гъркини платна събраха
и ги Маринки хвърлиха.
Маринка платна залови,
че си на края изплува.
На половин дялба делиха -
девет ми върви жълтици,
десета ситен маргарит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013