* * *

Обзаложила се да преплува морето

Марице ле, лепа Маро!
Облага се лепа Мара
с кадията, с войводата,
войводата, дремлията,
да преплива Църно море,
Църно море и бел Дунав.
Кадията, войводата,
войводата, дремлията,
ке й дада половина,
половина от царството;
ако ле я не преплива,
ке й взема руса глава.
Та си влезе лепа Мара,
та си влезе в Църно море,
та пливала, що пливала;
ага беше насред море,
обърна се лепа Мара
да си види край на море,
та си с Бога сборуваше:
- Ой ле, Боже, мили Боже,
като си съм насред море,
та си нема край на море!
А тия й говореха:
- Айда, айда, лепа Маро,
ке ти вземем руса глава.
Па пливала, що пливала,
та излезла на край море,
та си взела половина,
половина от царството.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013