* * *

Обзаложила се да преплува морето

Марийка се на бас хванала
с трима турци презморци -
за шиник жълти жълтици
да си морето преплува.
Мама Марийка думаше:
- Не ходи, Марийке, не ходи,
морето, мама, широко,
широко, още дълбоко!
Марийка мама не слуша,
момински дрехи хвърлила,
гумена роба облякла
и се в морето хвърлила.
Плува Марийка, че плува,
три дена и три нощи,
че си главата повдигна,
на морето края да види.
На морето края не видяла
и пак си главата навела.
Плува Марийка, че плува,
три дена и три нощи,
че си главата повдигна,
на морето края да види
и тя си края видяла.
На края бели девойки,
бели си платна белеха
и тя се на девойка помоли,
да си платната подхвърлят
нея на края да извадят.
Девойки си платната хвърлили,
Марийка на края извадили.
Като си накрая излязла
и тя се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013