* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

Стана, Станка хубава,
хубава Станка, гиздава.
Станка за вода отиде
с две ми стомни шарени
и си лицето миеше,
и долу-горе гледаше,
дали ще види някого.
Не е видяла никого,
най е видяла турчето Али Ахмед.
Търтила Станка да бяга,
турче след нея викаше:
- Мари, стой, Станке, не бягай!
Аз снощи у вас бях,
с майка ти хляб ядох,
с баща ти вино пих,
а с брат ти ракия.
Пък с буля ти хортувах
за теб, Станке, за мен,
че съм си, Станке, забравил,
дълга пушка бойлия.
А на пушката ален, пъстър тестемел.
В него са вързани моя пръстен и твоя,
на пръстени писани моето име и твойто.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014