* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

- Що си повяхнал, Димитре либе,
що си посърнал до коня си?
- Мари, кат ме питаш, Тане ле, либе,
аз да ти кажа що съм повяхнал,
що съм повяхнал, що съм посърнал.
Мари, аз се реших и си тръгнах
на град, на пазар да отида.
Там, кат отидох, че съм се чудил
какъв армаган аз да ти купя,
да ти купя, да ти донеса.
Че си помислих, Тане ле, либе,
че ти вземах две върви,
до две жълти жълтици.
И кат си тръгнах, Тане ле, либе,
от град, от пазар да си дойда,
из пътя вървя и си мисля -
от де да мина, тебе да видя,
тебе да видя и да ти ги дам.
Че си намислих, Тане ле, либе,
отдолу минах край вашите порти.
У вас кат гледах, Тане ле, либе,
паднали и съм ги изгубил.
- Не бой се, не бой се, Димитре либе,
аз ги намерих, аз ще ги вържа.
Ти ще ме гледаш, Димитре либе,
и ще ми се радваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014