* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

Хей, джанъм, Невяно,
навеждам коня над вода,
кон водата не пие -
коня гледа брега,
на брега - девойчето.
Като виде юначе
взе девойка да бяга.
- Стой, девойко, не бягай,
аз съм у вази доходял,
с тейко ти съм пил вино,
с майка ти съм хортувал.
И съм у вази забравил
шарена, писана кърпа.
В кърпата вързани
двеста, до триста гроша
и петстотин алтъни.
Ако ме вземеш - вземи ги,
ако ме не щеш - върни ги!
Девойка юнаку продума:
- Бре, незнайно юначе,
нито съм те видяла,
нито съм те срещала,
нито сме си хортували,
нито сме се шегували.
Как да ти взема грошове,
грошове, още алтъни?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014