* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

Снощи си пуснах кончето,
пуснах го да го напия.
Коне ми вода не пие,
ми нагоре гледаше
и нагоре-възбрягъм -
кога се вдигнах, погленнах -
мома платно белеше
на бял камък мраморен,
бяло си було перяше
с малъмено копанче.
Църни си очи шалаше
и шалаше, мяташе -
веднъж коня, дваж мене.
Я си сбодах кончето,
и кя хвана да бяга
низ дълбоки падини,
низ честите къпини.
- Остуй, момне ле, не бягай,
ми няма ли ме познаваш?
Я снощи съм у вас бил,
с майка ти вино пил
и с баща ти - ракия!
Та си кърпата забравих,
кърпата, главеничката,
кърпата - пълна стафиди
и в стафидите - пръстена.
На пръстена пишеше
моето име и твойто,
моето име Тодоре,
и твоето - Тодоро!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014