* * *

Мома, набедена, че е намерила момкови кавали (ножове, пръстен, жълтици)

- Я снощи замнах, тънко фидано ле,
я снощи замнах край ваше двори.
Куче ме зале, тънка фидано ле,
куче ме зала, аз се наведох.
Аз се наведох, тънка фидано ле,
аз се наведох, камък да взема.
Камък да взема, тънка фидано ле,
камък да взема, куче да удря.
Там си изпуснах, тънка фидано ле,
там си изпуснах, сребърен пръстен.
Дал го не найде, тънка фидано ле,
дал го не найде и да го найда?
- И да го найда, луда гидия ле,
не казувам го, не казувам го.
Майци го давам, делия льо,
майка го ще скри, в сребърен сандък,
в сребърен сандък, в тенката риза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014