* * *

Песни за Митю Ганев

Какво е чудо станало
през хиляда деветстотин двадесет и втора година
между селата Динево и Малево?
И кога е било на ден
на Малка Богородица,
в селото Малево голям,
голям се събор събира -
всички околни села,
все на събора събират.
Този ми Каню Иванов,
от селото Динево,
той си на Латка продума:
- Латке ле, любе Латке ле,
утре е ден Малка Богородица -
във вашето село, мари, рождено
голям се събор събира.
Сутринта рано да станеш,
децата от сън да събудиш,
хубаво да ги премениш,
па и ти хубаво да се курдисаш.
Пък аз шарена талига да запрегна,
на талига да се натоварим,
на Малево на сбора да идем,
на сбора сбор да сборуваме,
на баба и на дядо гости да гостуваме.
Нали го Латка послуша,
сутринта рано подрани,
децата добре премени,
па и тя се хубаво курдиса -
дванайсет алтъна на шия сложи.
Каню си талига запрегна,
на талига се натовари.
Като за Малево тръгнаха,
кога му дере стигнаха,
Латка надолу погледна -
много се е народ насъбрал,
много са деца писнали,
много са майки заплакали.
Латка на Каню продума:
- Връщай си, Каню, каруца назад!
Ала Каню на Латка продума:
- Не бой се, Латке, не бой се -
това е Митю Ганев Идилнарчето,
той е на мене приятел,
той ще ни, Латке, пусне,
в Малево на сбора да идем.
Каню си конче препусна -
тълпа си на две раздели,
на канюво конче място сториха.
Ала този Митю Ганев Идилнарчето,
той се на Каню провикна:
- Ако си, Каню, приятел,
спри конче на място!
Ала Каню си помисли,
че джумбюш му Митю говори.
Той си назаде обърна
и му се подсмихна.
Нали се Митю ядоса,
с дясна си ръка пистолет повдигна,
първия изстрел като даде -
Каня в рамо закачи.
Втория изстрел като даде -
Латка в главата удари,
паднала мъртва в каруца,
ясни я кърви обляха.
Двенките дребни дечица,
жално край нея плачеха,
с кърпи й кърви бършеха.
Кога си селото стигнаха,
пред бабини си порти
каруца запряха.
Погледна Каню назад,
че Латка в каруца
мъртва лежеше.
Чуди се Каню, мисли се,
дали да си назад каруца повърне,
или да се на баба си обади,
па си на порта потропа.
Баба му порти отвори,
каруца в двора вкара.
Като ги баба му поглежда,
че Латка в каруца мъртва лежи,
разплела коси до земя
и вдигнала глас до небе,
и тъй на Каню нарежда:
- Каню ле, зетко Каню ле,
става ми до три години,
на гости не сте идвали...
Сега, Каню, ти идваш,
Латка мъртва в каруца ми водиш?!
Тогаз Каню през сълзи продума,
всичко на баба си разказа.

=============================
©Електронно издателство LiterNet, 03.08.2013
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013