* * *

Щерко, кой тропа на порти?

Било лудо, било, било на механи;
пило лудо, пило, пило руйно вино,
пило руйно вино, пило, упило се.
Па е пошло лудо дома да си иде.
По сокак е пошло, сокаци грешило,
порти надминало, порти надминало,
порти надминало, двори заминало.
Та е ошло лудо, лудо, та па младо,
на чужди дворове, на чуждите порти,
на чуждите порти, та па на порти чука.
Майка Мити дума: - Мито, мила черко,
излезни да видиш, кой чука на порти,
па да се повърнеш, та мене да кажеш!
Мита е станала, майка послушала,
та си излезнала на пребели порти.
Та си е видела, кой чука на порти,
па се повърнала, на майка казуе:
- Мале, стара мале, било лудо, било,
лудо, та па младо, било на механи,
пило руйно вино, пило, упило се,
та па пошло лудо, дома да си иде.
По сокаци пошло, сокаци грешило,
порти надминало, двори заминало,
двори заминало, у нас наминало.
Майка ю говори: - Мито, мила черко,
иди да му речеш у нас да си дойде,
у нас да си дойде, ноч да си прекара!
А Мита ю дума: - Мале, стара мале,
немаме завивка, немаме постилкя,
немаме зглавница, немаме вечери!
Защо да си дойде нас да си посрами?
Майкя ю говори: - Мито, мила черко,
иди, нека дойде у нас да си лега!
Нему е вечера твое бело лице,
нему е завивка твоята сукница,
нему е постилка твоя равна снага,
нему е зглавница твоя десна ръка.
Мито, мила черко, иди да му речеш,
иди да му речеш, у нас нека дойде!
И Мита си ойде, та си лудо окна,
лудо, та па младо, у двор го уведе,
на чардак го качи на високи чардак;
па лудо турила на меки дюшеци,
на меки дюшеци, на меки зглавници.
Па със лудо легна Мита, мила черка,
у меки дюшеци, та нощ си прекара.
Кога беше рано, рано отзарана,
ка си пойде лудо, лудо, та па младо,
лудо, та па младо, доми да си иде,
и Мита си пойде със него да си иде.
Майка ю говори: - Мито, мила черко,
къде ме оставяш, с него си поождаш?
А Мита ю дума: - Мале, стара мале,
тизе ме направи, със него да с'ойдем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014