* * *

Щерко, кой тропа на порти?

- Кальо, льо, керко, льо,
кой чука, кой хлопа?
- Мале, ле, мила, ле,
едно лудо-младо.
Мале, ле, мила, ле,
на механа било,
та се понапило,
пътя погрешило,
у нас налетело.
- Кальо, льо, керко, льо,
пойди, опъди го,
Кальо, льо, керко, льо,
вечеря немаме,
що да го нагостим!
- Мале, ле, мила, ле,
на лудо вечеря -
мойта лакърдия!
- Кальо, льо, керко, льо,
постеля немаме
що да му постелим.
- Мале, ле, мила, ле,
на лудо постеля -
мойта бела сая.
- Кальо, льо, керко, льо,
възглаве немаме.
- Мале, ле, мила, ле,
на лудо възглаве -
мойта десна ръка.
- Кальо, льо, керко, льо,
покрува немаме,
що да го покрием!
- Мале, ле, мила, ле,
на лудо, покрува -
моята руса коса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014