* * *

Щерко, кой тропа на порти?

- Цоне, мило чедо, леле, кой чука на порти;
кой чука на порти, чука, па не ока?
- Мале, мила мале, едно лудо-младо,
едно лудо-младо с капу накривену;
едно лудо-младо, младо аджамия.
Пути погрешило, у нас посвърнуло.
Мале, мила мале, дал да му отворим?
- Цоне, мило чедо, недей му отвара,
немамо вечеру, че смо у посмешу!
- Мамо, мила мале, я че му отворим,
мое лице, мале, нему е вечера.
- Цоне, мило чедо, недей му отвара,
немамо постелю, че смо у посмешу!
- Мамо, мила мале, я че му отворим,
моя пола му постеля, пола и кошуля.
- Цоне, мило чедо, недей му отвара,
немамо завивку, че смо у посмешу!
- Мамо, мила мамо, я че му отворим,
моя равна снага, нему е завивка;
нему е завивка и му е топливка.
- Цоне, мило чедо, недей му отвара,
немамо узглавку, че смо у посмешу!
- Мамо, мила мале, я че му отворим,
нему му узглавка моя десна рука,
моя десна рука, и високи груди...
(и т.н.)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014