* * *

Щерко, кой тропа на порти?

Цона майки каже: - Кой чука на порти,
кой чука на порти, кой чука, кой вика?
А Цона й каже: - Мале, мила мале,
едно лудо-младо - друми погрешило,
у нас нагодило, пита да нощева!
А майка й каже: - Цоне, мило чедо,
я иди му кажи по-там да нощева -
вечера немаме, лудо за вечера,
постилкя немаме, да му постеляме!
Цона майки дума: - Мале, стара мале,
мале, стара мале, старо аджамия,
друм не е погрешило, па у назе иде!
На лудо вечера - мое бело лице,
у мене ке гледа, неке да вечера!
А майкя й дума: - Нали е затова,
иди нека дойде я да го изпитам,
от коя е града, от коя е рода!
И Цона отиде, порти му отвори,
та у них улел и майкя го питала:
- От коя си града, от коя си рода?
Момче си казало: - От големо село,
от големо село, от богати людье.
Та Цона погоди, та па си отиде,
та сватове собра, та си Цона увзе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014