* * *

Марко бие първото си либе

Марко бие неговото либе,
не го бие, като що се бие,
но го бие с лека боздугана.
Ем го бие, ем го хитро пита:
- Кажи, либе, кого си либила?
- Постой, Марко, душа да сдобия,
та ке кажа, та гайле ле ме е!
Либила съм троица терзии!
- Кажи, либе, та що ти дадоха?
- Дадоха ми до три бели саи.
- Кажи, либе, та къде ги дена?
- Постой, Марко, душа да сдобия,
та не кажа, та гайле ле ме е!
Една дадох на по-мала сестра,
една чувам у мой златен ковчег,
една нося моя равна снага!
Марко бие неговото либе -
не го бие като що се бие,
но го бие с лека боздугана
Ем го бие, ем го хитро пита:
- Кажи, либе, кого си либила?
- Постой, Марко, душа да сдобия,
та ке кажа, та гайле ле ме е!
Либила съм троица златари!
- Кажи, либе, та що ти дадоха?
- Дадоха ми до три низи гердань.
- Кажи, либе, та къде ги дена?
Постой, Марко, душа да сдобия,
та ке кажа, та гайле ле ме е!
Една дадох на по-мала сестра,
една чувам у мои златен ковчег,
една нося мое бело гърло!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014