* * *

Марко бие първото си либе

Марко бие, море, пръвото си либе.
ел' ми гърми, море, ел' ми пуца, море!
Дали са си царюви топове,
дали са си Божи, бре, гръмове?
Не са биле царюви топове,
но са били Маркови уврати;
не са били Божи, бре, гръмове,
но са били Маркови столове.
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, кого си любило?
- Че ти кажем, Марко добър юнак,
любило съм до три луди-млади.
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, та що ти дадоха?
- Че ти кажем, Марко добър юнак,
пръвото ми даде три жълти жълтици.
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, та къде ги дена?
- Че ти кажем, Марко добър юнак -
една връза моя бела гуша,
втора дадо моя мила сестра,
трета дадо на второто либе!
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, втори що ти даде?
- Че ти кажем, Марко добър юнак -
оно даде до три бели саи.
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, та къде ги дена?
- Че ти кажем, Марко добър юнак -
една носи моя рамна снага,
една дадо моя мила сестра,
трета дадо на третото либе.
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, трети що ти даде?
- Че ти кажем, Марко добър юнак -
он ми даде три златни пръстеня.
Ем го бие, ем го па прашуе:
- Кажи, либе, та къде ги дена?
- Че ти кажем, Марко добър юнак -
един носим на десната ръка,
други дадо моя мила сестра,
трейкьи дадо моя мила снаха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014