* * *

Марко бие първото си либе

Дали гърми, ил' се земня тресе,
ил' се рони камена могила,
ил' ми овци за агнища блеят?
Нито гърми, ни се земня тресе,
ни се рони камена могила,
нито овци за агнища блеят -
Марко бие свое първо либе.
Днес го бие, нощеска питуе:
- Що си, маре, бело пребледело,
та не си ми бело и червено,
както беше първата година,
първата и онаа по нея?
Я либе си на Марко говори:
- Как ще съм ти бела, та червена,
ка ме биеш и дзаран и вечер,
днеска биеш, нощеска питуеш?
Марко бие свое първо либе, -
днес го бие, нощеска питуе:
- Кажи, маре, кого си либила?
- Любила съм три млади златара,
дадоха ми три синджира злато.
Марко бие свое първо либе,
днес го бие, нощеска питуе:
- Кажи, маре, ти къде ги дена?
- Един носим на белото гърло,
един дадох на милата сестра,
а па един чичинийо девер.
- Кажи, мори, кога че ги вземеш?
- Са че идем на шарени чешми,
че си вземем три синджири злато!
Премени се она, нареди се,
вземала е две ведра ковани,
две ковани и две нековани,
и е ошла на шарени чешми.
Ете иде чичинийо девер,
с лева ръка он си коня води,
с лева ръка коня Шаргалия,
десна ръка три синджира злато!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014