* * *

Че малко ли съм донесла

Петко си коня седлае, мари,
седлае, та го играе
отпреш тях на калдъръма.
Брат му Димитър излезе
отвънка на равни двори
и той на Петка думаше:
- Бакю ле, бакю Петко ле,
къде си коня седлаеш,
седлаеш, та го играеш,
къде ша, бакю, да подеш?
Петко Димитре думаше:
- Ще пода, братко, ще пода,
Димитре, на панаиря!
Със други главениковци
и тие с главениците.
Димитър бакю думаше:
- Бакю ле, бакю Петко ле,
ми взема, бакю, булката,
булката търновчанката.
Че ни е грозна булката,
та ша'т се смеят хората.
Петко брата си послуша,
та си самичек отиде,
самичек, без главеницата.
Като го видя леля му,
леля му Милка Дякова,
кя си на Петка думаше:
- Петко ле, добре ми дойде,
ми де ти, Петко, булката,
булката търновчанката?
Много я хвалят хората,
много ти мъка фтасала -
три кола суха премяна,
воден'ца и тупавица,
сива кобила с турмаче,
и биволица с малаче,
и бяла крава със теле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013