* * *

Че малко ли съм донесла

Седи Еринка, та плаче,
татко хи иде отдолу,
отдолу, отде Визица,
той си Еринка питаше:
- Щеру Еринко, Еринко,
що седиш, щеру, та плачеш,
ми кара ли те баба ти,
баба ти, щеро, дядо ти?
- Тате ле, Тофтис чорбаджи,
баба ме кара, не кара,
дядо ми нищо не дума,
ма лелька гъто продума:
"Булко Еринко, Еринко,
мари, визичка болярко,
като бе чуен татко ти,
каква ни мъка донесе,
донесе, булко, докара?"
"Мълчи, лелько ле, ми дума,
мъка ли не ви донесах,
три кола момска премяна,
четвърта тенки дарове,
та ве издарих, изредих,
цялото село Търново,
не ли ви, лелько, докарах,
петдесет овце с агнета,
сива кобила с турмаче
и биволица с малаче,
и бяла крава с теленце,
кошове пчели двадесте;
като ме татко изведе,
й на кальтята предаде,
на мене, лелько, хариза,
пълна престилка алтъне,
бакюм ти конче хранено!"
"Булко Еринко, Еринко,
кат не бе мома с момите
и млада булка с булките!"
"Лелько Дукено, Дукено,
мене ме, лелько, излъга,
това визичко бакалче!"
"Булко Еринко, Еринко,
една бе и ти да не бе,
дето бакю ми изгори!"
- Мълчи, Еринко, ми плака,
татко дюлгере пазари,
Еринки къща да строет!
- Тате ле, Тофтис чорбаджи,
я неща къща висока,
мене ме енза наяде,
я искам къща с три дъски,
с три дъски къща в земята!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013