* * *

Любовен унес на влюбен момък - 7 (Мома не го пуска след любовна нощ)

- Стани, момице, погледни,
дали не се е сьовнало.
Стана момица, погльодна,
назакь се борже заворна
и на юнака викаше:
- Полежи, лефтер юначе,
още не се е сьовнало,
петлине не са запели!
Юнак си вяра не хвана,
та стана, та си погльодна -
то са бе белко сьовнало,
слънце бе впрело в рекана!
Плесна папуци, обу се
и на момица викаше:
- Момице, мари, хубава,
оти ме, мари, излъга?
Иди ми конче изведи,
жълта го юзда заюзди,
чифт го попрези попрегни,
кончено да си возседнам,
от тува да се отмахнам,
доде ме са не усетили
твоине близни комшие.
Момица конче изведе,
с ракина конче седлае,
с очине друма превале
и на юнака думаше:
- Вигех те, вигех, юначе,
че си главенко, женено,
та мене нема да зьомеш!...
Юнак момици викаше:
- Момице, мари, хубава,
в седемдесет села хоге,
седемдесет китки носе,
седемдесет моми галя,
та тебе ли жа да зьома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.02.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015