* * *

Любовен унес на влюбен момък - 7 (Мома не го пуска след любовна нощ)

- Стани, девойко, погледни,
дали не се е съвнало.
Стана девойка, погльодна
и на юнака думаше:
- Полежи, лефтер юначе,
полюби черни очинки,
полюби бузки карпузки -
еще е рано утирна,
еще са чести звездине,
първине петли си пейот.
Юнак си вяра не хвана,
та стана, та си погльодна -
то се бе белко сьовнало,
слънце бе слело в рекана!
Викна юначе да плаче:
- Олеле, оле, девойко,
девойко, пуста душманко,
как си ме хитро измами!
Как ща през село да мина,
през село, през жумайона,
през ваша честа махала,
как си ми синджир наключи?
Девойка си го миреше:
- Молчи, юначе, не плачи,
я ще те тебе пременя
с мойно байрамско гиздило,
с моена морна фереже.
Че ще те, лудо, покаче
на мойно конче хранено
и ще те, лудо, изведа
от наша честа махала,
през наше село големо,
ваз горничкана махало.
Га ме, юначе, попитат:
"Отде е сае госчица?"
Пък я ща, кузум, да река:
"Майчина ми е роднина,
сноща е в примрак дошлала
от делечнине светове,
през високине челове,
та е у наска преспала.
Пътювене си не знае,
делечко ще е изпрате,
пътюве да хи оправе,
че ми са пъте сборкани."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.02.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015