* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Два се млади залибия
под гора, момне ле, под зелена,
от мънинки до големи.
от ка са се залибили,
та се нийде не видяха,
не видяха, не събраха.
Видяха се снощи вечер,
снощи вечер в улицата,
в улицата, в тъвнината,
в тъвнината, в теснината,
та седяха, оратиха;
слънцето би в икиндия,
та слънцето зайдум зайде;
месечинка рог подаде,
рог подаде да изгрева;
звезди небе,
звезди небе обсипаха,
обсипаха, обринаха.
Хвана мома да търгува,
да търгува, да врагува.
Момък момни отговаря:
- Мълчи, мълчи, малка моме,
не търгувай, не врагувай!
Уча ще те как да лъжеш,
как да лъжеш майка и баща,
майка и баща, братя и сестри.
Речи мале, речи тейни,
речи братя, речи сестри:
"Дошли бяха върли турци,
върли турци прекупници,
прекупия земя и небе,
земя и небе, кладенците,
кладенците, изворците,
изворците, капчицата -
капчицата за бапчица;
окицата за жълтица!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015