* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Рано ми рани малката мома,
сутро ми рано, та в неделя,
умила се, оплела се,
че сключила бели бакъри,
на страната ран босилек,
та отиде за студна вода.
Наляла е, върнала се,
де я срешна нейното любе,
та я поспре два дни, три дни,
два дни, три дни, девет дена.
Кобиличка й лист пуснала,
пътечка й тревясала,
котли й гъбясали.
Запита я стара майка:
- Мари, моме, малка моме,
мари, де ти са от главата,
от главата вито венче,
от страната кит босилек,
от кундешу златен пръстен?
Отговаря малка мома:
- Мари, мале, стара мале,
сви са вятър, отнесе ги.
- Лъжи, мари, кого ще лъжеш,
стара се майка тъй не лъже,
стара е майка мома била,
мома била и тя знае,
как се лъжат малки моми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015