* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Райно ле, бяла Радо ле,
Райно ле, първо либе ле!
Тръгнала Рада, Райно ле,
за вода на кладеница
със лиси бяли бакъри,
със писана кобиличка.
Вървяла, що повървяла,
до среди пътю отишла.
На пътю зъмя усойна -
усойница, умалница.
Очите й маламяни,
крилата й позлатени.
Рада се виком извика:
- Каква ми зъмя усойна,
усойница, умалница!
Йован не гледа зъмята,
ами улови момата.
Малко я млого подража,
доде слънце зайде, пойде,
месчина зора даде,
окол зора бял трендафил.
Взела мома да тъгува,
да тъгува, да се моли:
- Пусни мене, мали брайно,
как да ида у дома си?
Що да рече мойта майка,
мойта майка, моя баща?
- Райно ле, бяла Радо ле,
и това ли да те уча!
Слъжи майка, слъжи тейну:
"Цар кондисал по ливади,
отвзеха ми бакърите
да напоят царьом коня;
отвзеха ми кобилица
да направят царьом чардак,
царьом чардак и везирюм.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015