* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Слънцето трепти да зайде,
Радка си за вода отива
на студен, бистър кладенец.
На път си любе срещнала,
той си на Радка думаше:
- Постой ме, Радке, почакай,
двамата да приказваме -
каквото сме чули и видели,
и каквото сме разбрали.
Малко са, много стоели,
пътеки им зараснали,
кобиличка лист пуснала,
бакъри - червен трендафил.
Радка Никола думаше:
- Никола, любе Никола,
пусни ме, любе, пусни ме,
какво ще мама да каже:
"Защо се Радке, забави?"
Никола Радка думаше:
- Ти лъжи, Радке, майка си,
че се Дунава размъти,
чаках го да се утаи,
да си вода налея.
Радка се в къщи върнала,
мама на Радка думаше:
- Защо се, Радке, забави?
Радка майка си думаше:
- Бяла се Дунав размъти,
чаках да се утаи...
Майка си Радка пак дума:
- Ти лъжи, Радке, кого щеш,
майка си не мож излъга -
и майка ти й мома ходила,
и майка ти й любе любила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015