|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Торнала е Марушчица
да наточи бистра вода;
послед върви лудо-младо,
та Марушки отговаря:
- Постой, постой, Марушчице,
имам дума да ти думам...
Почакала й Марушчица,
мало-млочко поседеха,
поседеха, погълчеха,
дори слънце поди-дойде,
месечинка зор зазори.
Марушчица отговаря:
- Ой ти, момче, лудо-младо,
кайно ма си обявило,
научи ме как да лъжа,
как да лъжа стара майка?
- Речи си хи, Марушчице -
вчера мина пашовоно,
пашовоно сиво стадо,
та замъти бистра вода,
та я чеках да се бистри...
Га отиде Марушчица,
майка си хи викаше:
- Мари, Маро, Марушчице,
ела, курво, да ти кажа
що се солков забавила,
хем забави, хем отбави?!
- Мале ле, стара мале ле,
вчера мина пашовоно,
пашовоно сиво стадо,
та възмъти бистра вода,
та я чеках да се бистри...
- Лъжи, курво, кого лъжеш,
стара майка немой лъга,
стара майка млого знае,
и познава бело лице,
бело лице побелело,
морни коси нарошени,
махрамица смамуленка,
тьонка снажка обтрошенка!...
Стойките, Девинско (СбНУ 4/1891, с. 26, № 9).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|