* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Иван Тодоро думаше:
- Мари, Тодоро, Тодоро,
мари, моме, малка моме,
откак сме се залюбили,
залюбили, залъгали,
очим не сме се видели, (2)
дума не сме си думали.
Едвам снощи на кладенца,
на кладенца, на изворца,
малко нещо постовейме,
постовейме, приказвайме -
три пъти слънце изтече
и три пъти потрепера.
Тодора се разтрепера,
разтрепера и разлюля.
Иван Тодора думаше:
- Мари, Тодоро, Тодоро,
мари, моме, малка моме,
що се толкоз разтрепера,
разтрепера и разлюля,
дал не знаеш как да излъжеш
майка й баща, сестри й братя,
сестри и братя, буля й батя?
"Мари мале, стара мале,
ти мома нал си бивала,
ти за вода нал си ходила?
Царкови са сред ливади,
коните им на поляни,
момците им по кладенци,
кладенците напрашени
с дребно семе босилково;
и аз почаках кладенци,
кладенци да се обистрят..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015