* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Мило Яне, мило добро,
наше мило живуване,
живуване, дружкуване!
Много ние живувахме,
живувахме, дружкувахме.
Отка си се засакахме,
никъде се не ставихме,
ставихме се снощи вечер,
снощи вечер на чешмата.
Малко сме си постояли,
много сме си издумали.
Кога дойдох я на вода,
слънце беше на захода,
месец беше на изгрева.
Кога пойдох я от вода,
слънце дойде на изгрева,
месец ойде на захода.
Водата ни каймак хвана,
чашата ни ластар пущи,
а ние си йощ стоиме,
йощ стоиме, йощ думаме!
Проговори бело Яне:
- Ка сю дома да си ойда,
кога рече стара макя:
"Мило Яне, мило добро,
къде ходиш, що работиш?"
Ка кю азе да й кажа?
Я лудо й говореше:
- Тизе речи, бело Яне:
"Ю чичови госье дошли,
докарали врани коне,
та изпиха бистра вода,
та изпиха, замътиха,
та я чеках да се вири,
да се вири, да се бистри -
там замръкнах, та осевнах!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015