* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Изгрела е месечинка,
Дамяно, Дамяно, Дамяно хубава,
два се млади залюбили.
Отка са се залюбили,
хич не са се видували;
срещнаха се снощи вечер
в уличката, тесничката,
в тесничката, тъмничката.
Па седеха, оратиха,
доде слънце зайдом зайде,
месечина рог зададе,
звезди небо обсипаха...
Дойде време да си ходят,
мома момку проговаря:
- Кажи, либе, как да кажа,
как да кажа, как да лъжа,
как да лъжа майка, баща?
А момък й отговаря:
- Кажи, любе: "Дошли беха
бейовите чохадари,
докарали бейовите,
бейовите добри коня,
размътиле кладенците -
седела съм, чакала съм,
доде са се избистриле..."
Момък мома проговаря:
- Кажи, либе, как да лъжа,
как да лъжа дружината,
дружината, кехаята?
А мома му отговаря:
- Кажи, либе: "Загубил бех,
загубил бех вакъл овен,
па съм ходил, дирил съм го..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015