* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Рада за вода отодя,
с койнакчии хоратува,
хоратува, изпроважда.
Гьорги на Рада думаше:
- Радо либе, Радо либе,
мър, дай си, Радо, китката.
Дет ще й тебе на ухото,
нека й мене на челото, (2)
на челото, под ален фес.
Рада на Гьоргя думаше:
- Бре, как ще, либе, да чакам,
бре, как ще сетне да с' ида,
как ще мама да ми рече:
"Гидишка дъще, Радо ле,
мър, де беше дор до нине,
дор до нине, до туй време?
В гора ли си билки брала,
или в поле перуника,
перуника, баш адлика,
овчарската катраника?"
Гьорги на Рада думаше:
- Радо либе, Радо либе,
не знайш ли, Радо, да лъжеш -
"Мамо льо, стара мамо льо,
мома не си ли ходила,
либе не си ли либила?
Момци кладенци размъщаха
с дребно семе босилково,
я червено страторово..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015